Надежда е доктор по културна антропология и бивш преподавател в университети. След като е живяла в множество страни, си поставила целта да помогне на хората с ограничени възможности, да имат достъп до култура. Хлябът се превърнал в нейния вид изкуство и терапия, и започва да организира социални месения на хляб на 6 континента.
Как започна всичко?
Бях във Витлеем, където е роден Исус Христос, и там се вдъхнових. Представих си как много хора от различни държави и с различни нужди месят хляб заедно.
По това време покривът на къщата на баба ми в Габрово се срути, и със стипендията обявих доброволческо читалище, за да се събираме и да месим хляб заедно. Отзоваха се майстори, един човек дори направи пещ и за два месеца вдигнахме къщата на крака. Събирахме се за всеки празник и до ден днешен продължаваме да се събираме, за да месим хлябове.
А сега строим нова хлебна къща в Сандански, която ще е и музей, където ще изложа всичко, което съм събирала от света.
Кой момент досега Ви кара да се гордеете най-много?
Не изпитвам гордост, а благодарност, защото това ми е дало смисъл за живот.
Защо хлябът е нещо повече от храна?
Хлябът вдъхновява хората да се върнат към най-простите неща в живота и към смирението. Независимо от социалната класа или специалните нужди, всички ние сме трошички, но чрез месенето ставаме едно цяло - както ние самите трябва да бъдем сплотени и човечни.
Споделяне е да дадеш частица от сърцето си на другия. Трябва да се приемем за равни, независимо колко сме различни.
Спомняте ли си момент, в който сте се съмнявали, че идеята ще проработи?
Никога не съм се съмнявала, че това е ценен инструмент за сплотяване, макар самата аз да не знаех изобщо как се меси хляб. Хората идваха с идеята, че ще се научат професионално да месят хляб, а аз им казвах, че сме тук, за да се научим да бъдем по-добри, да обръщаме внимание на хората до нас и да се свързваме един с друг. Семейства се срещаха със сирачета и по-късно ги осиновяваха.
Но като устойчив бизнес модел имах доста трудности, защото съм творец - въпреки това нещата се нареждаха. Медиите ме потърсиха, станахме популярни, спечелихме американски проект, който ни финансира, и се развихме благодарение на него.
Създадохме фурна в София, когато се ожених - всички гости на сватбата ни подариха пари, и с тях купихме една печка, наехме помещение и успяхме да го развием, а сега е работещ бизнес модел.
Как бихте убедили някого да замеси първия си хляб с Вас?
Ще Ви разкажа една от многото ми истории. В Лондон случайно видях организацията, която прави мозайките за метрото, където работят бивши затворници. Влязох, присъединих се и им предложих да месим хляб заедно.
Казах им: "Това е едно от най-прекрасните изкуства, не просто кулинария." Когато усетиха аромата на топлия хляб, един от мъжете се разплака и каза: "Този аромат ми напомни на моята баба в Уганда, това е единственият ми хубав спомен."
За един час преосмисли живота си, и това месене отключи много важни вътрешни психически процеси. Това е най-добрата терапия.
Кое е най-трудната част от изграждането на мрежа в толкова много градове?
Работата с хора - всеки е различен, и управлението на толкова уникални личности е предизвикателство. Друга трудност е намирането на финансиране.
Какво Ви дава сили да продължавате напред?
Усмивките на хората ме зареждат с всяко месене, след това се чувстваме като братя и сестри.
🌎 Сайт: https://www.bread.bg/
💡 С "𝐖𝐞𝐛(𝐚𝐧𝐝) 𝐓𝐚𝐥𝐤𝐬" ще имаш възможността да опознаеш личности с принос към нашия дигитален бранш, от които можеш да научиш много и да се вдъхновяваш! Последвай рубриката в Инстаграм тук. ⬅️
