Web(and) Talks с Дари и Венци от Hangout

Дарина Станоилова и Венцислав Тренчев са създателите на Hangout - едно 3-в-1 „хамелеоново" пространство в Благоевград, точно срещу Американския университет. Сутрин Hangout работи като specialty coffee shop и brunch място, следобед се превръща в co-working пространство, пълно със студенти с лаптопи, а вечер - в коктейл бар с авторски напитки и различна атмосфера. Идеята им винаги е била едно място да може да се трансформира и адаптира спрямо нуждите на хората - точно като хамелеон.

Как се роди идеята за Hangout и как изглеждаше тя в самото начало?

Дарина: Идеята за Hangout всъщност се роди през 2020 година, когато с Венци бяхме на бригада в Колорадо, САЩ. Работехме като бармани и сервитьори и точно там започна да се събужда любопитството ни към тази индустрия.

Тогава започнахме да си задаваме въпроса: „Как ли би изглеждало нашето собствено място?" Представяхме си пространство, в което студентите и младите хора да могат просто да прекарват време - да изпият хубаво кафе сутрин, коктейл вечер, да работят, да се виждат с приятели или просто да се чувстват „на място".

Осъзнахме, че в Благоевград има нужда точно от такъв тип пространство. Ние вече бяхме открили страстта си към hospitality индустрията, а паралелно с това виждахме и липсата на подобна концепция около университета. Така някак естествено свързахме двете неща и си казахме: „Защо просто не опитаме?"

Венцислав: По време на първата и втората ни бригада в САЩ много ми допадна работата зад бара. Хареса ми самият процес - да миксираш коктейли, да ги гарнираш, да общуваш с хора, да създаваш атмосфера. Тогава обаче изобщо не съм си представял, че един ден това може да се превърне в моя професия и ежедневие не само в Щатите, ами и в родния ми град - Благоевград.

Когато се върнахме след първата бригада, започнахме по съвсем различен начин да гледаме на средата около нас. Осъзнахме, че около кампуса в Благоевград липсва място, което да съчетава хубаво кафе, качествени коктейли и приятна brunch атмосфера - място, в което хората просто да искат да прекарват време - да се шляят (или да си хенгаутват хаха).

Дари беше в последната си година в университета и естествено след това идваше моментът, в който вероятно трябваше да се върне в София и да търси работа там. Вместо това си казахме: нека създадем нещо свое тук - нещо, което да ни даде причина да останем в Благоевград и да започнем да градим нещо заедно.

Така Hangout започна не просто като бизнес идея, а като наш общ проект и желание да създадем място, каквото самите ние бихме искали да имаме.

Какво Ви даде увереността, че това може да се превърне в реален и устойчив бизнес?

Дарина: Това, което най-много ни даде увереност в началото, беше фактът, че бяхме много млади, много зелени и донякъде дори наивни. Не знаехме колко трудности реално стоят зад това да създадеш и развиеш устойчив бизнес. Гледахме на нещата доста по-романтично и си мислехме: „Колко трудно може да е? Ще се справим."

И може би точно това ни помогна да започнем. Ако тогава имахме реална представа за всички предизвикателства - финансови, оперативни, емоционални - вероятно щяхме да се изплашим много повече.

И все пак, още в самото начало имахме усещането, че концепцията има потенциал, защото ние самите усещахме липсата на подобно място. Така че в началото увереността ни дойде повече от ентусиазъм и интуиция, а впоследствие вече започна да идва от хората и общността, която се изгради около Hangout.

Венцислав: Мисля, че голяма част от увереността ни идваше от това, че познавахме много добре хората, за които искахме да създадем Hangout. Нашата основна аудитория бяха студентите от Американския университет, а ние самите бяхме част от тази аудитория. Живеехме същия начин на живот, имахме същите навици и ежедневно виждахме какво липсва в града.

В известен смисъл ние не създавахме концепция „за някого другиго" - създавахме място, което самите ние бихме посещавали. И може би точно това ни даде увереност, че ако го направим по начина, по който ние си го представяме, ще има и други хора, които ще го припознаят.

Аз се чувствах и много уверен, тъй като имах подкрепата на баща ми, който също живее в Благоевград. Той и до ден днешен много ни помага с бизнеса и част от заслугата, че Hangout е успешен, дължим на него.

Как Ви повлия участието и спечелването на Elevate Accelerator върху развитието на Hangout?

Дарина: Честно казано, без Elevate вероятно Hangout нямаше да съществува в този си вид.

Освен самата инвестиция, която ни помогна да стартираме, за нас много ценни бяха хората и менторите по пътя. Научихме се как да мислим по-структурирано, как да планираме финансите си, да правим бюджети и да валидираме идеите си.

За двама млади хора без реален бизнес опит това беше безценно. Elevate ни помогна не просто да започнем Hangout, а да повярваме, че можем да го развием устойчиво.

Венцислав: Elevate много ни помогна да се подготвим за реалността, която ни очакваше. Още по време на програмата трябваше да валидираме идеята си, като организираме различни събития и предлагаме концепцията, която един ден искахме да превърнем в истинско място. Това беше като мини версия на бъдещия Hangout и ни даде много реална представа какво означава да работиш с хора, да създаваш атмосфера и да носиш отговорност за цялото преживяване.

Освен това Elevate ни даде и много силен тласък да действаме - да мислим за маркетинг, финанси, бюджети и въобще да подходим към идеята си по-сериозно и структурирано.

Но може би най-важният момент беше самият Demo Day. Когато спечелихме, пред нас в публиката стояха точно хората, за които искахме да създадем Hangout - студентите. И в този момент сякаш дадохме публично обещание, че това място ще го има.

Как се срещнахте и как се оформи партньорството Ви?

Дарина: Запознахме се в университета - аз бях трета година, а Венци първа. Още тогава много естествено се сближихме и с времето започнахме да гледаме в една посока и като хора, и като начин на мислене.

Идеята да създадем нещо заедно дойде малко по-късно, по време на бригадата ни в САЩ. Точно там започнахме да си говорим по-сериозно за това как бихме искали един ден да имаме свое място и какво би представлявало то. Някак много естествено личните ни отношения прераснаха и в партньорство.

Какви бяха най-големите предизвикателства в началото?

Дарина: Най-голямото предизвикателство в началото беше просто колко неопитни бяхме. Ние буквално се учехме в движение - от това как се прави капучино, до това как се управлява екип и как се общува с персонал, който в повечето случаи беше почти на нашата възраст.

Имаше много моменти, в които не знаехме какво правим, но пък точно това ни научи на страшно много неща. Неволята определено ни помогна да пораснем много бързо.

И сме много благодарни, че още в самото начало срещнахме хора, които повярваха в нас. Един от тях е Бори - днешната ни мениджърка, която е с нас още от самото начало и израснахме заедно покрай Hangout. Друг е Крум, таткото на Венци, без който заведението нямаше да изглежда по начина, по който всички го познаваме днес - без неговата помощ и подкрепа нямаше да се справим. Сестра ми, майка ми, баща ми, дори и дядо ми също имат своя принос и сме благодарни на всички тях.

Венцислав: За мен едно от най-големите предизвикателства в началото беше, че все още бях студент, когато отворихме Hangout. Дари вече беше завършила, а аз трябваше постоянно да балансирам между университета и бара - лекции, изпити, а след това директно в Hangout да правим кафета и вечер коктейли.

Имало е моменти, в които професори са се сърдили, че пропускам извънредни вечерни лекции, но реалността беше, че по това време трябваше да съм зад бара. И ми беше трудно най-вече защото знаех, че Дари поема огромна част от всичко сама.

Може би точно тогава осъзнах колко много искам това място да успее. Нямах търпение да завърша, за да мога да се посветя изцяло на Hangout и да помагам много повече.

Имало ли е момент, в който сте се съмнявали, че Hangout ще проработи?

Дарина: Честно казано, в момента дори не мога да си спомня конкретен момент, в който да сме си казали, че Hangout няма да проработи. Сигурна съм, че е имало трудни периоди и много предизвикателства, но сякаш с времето съм ги изтрила от съзнанието си.

Ако ме попитате днес, бих Ви казала, че всичко се е случило много естествено и леко - въпреки че знам, че реалността изобщо не беше такава. Просто ние толкова силно искахме това място да съществува и толкова много вярвахме в идеята си, че като че ли никога не си позволихме истински да се усъмним в нея.

Венцислав: Не мога да си спомня за такъв момент.

Как стигнахте до концепцията за Hangout като комбинация от няколко формата?

Венцислав: Всъщност голяма част от концепцията беше вдъхновена от мястото, на което работехме по време на бригадата ни в САЩ. Сутрин то функционираше като brunch място, а вечер се превръщаше в коктейл бар. Много ни хареса идеята едно пространство да има различна енергия през деня и да се адаптира спрямо хората и нуждите им.

Когато се върнахме в Благоевград, започнахме да анализираме какво липсва около кампуса. Осъзнахме, че няма място за хубав brunch, няма specialty coffee култура и почти липсват по-интересни коктейл барове или уютни пространства, в които хората просто да прекарват време.

Така се роди и идеята за Hangout като „хамелеоново" заведение - място, което се променя през деня. Сутрин е кафе и brunch spot, следобед се превръща в co-working пространство, а вечер - в коктейл бар.

Как създавате преживяване, а не просто заведение?

Дарина: Според нас преживяването се създава именно в малките детайли. При нас всяка напитка - независимо дали е кафе или коктейл - идва със своя история, идея и презентация.

През деня, разбира се, ритъмът е по-забързан, защото много хора взимат напитките си за из път. Но дори тогава се стараем да разкажем малко повече - че сиропите ни са домашни, че matcha-та ни е церемониална, че работим със specialty coffee, и т.н.

Вечер обаче преживяването става много по-пълно. Всеки коктейл има собствена концепция, история и начин на поднасяне. За нас е важно хората не просто да изпият нещо вкусно, а да се развълнуват и да запомнят момента.

Може би най-хубавият знак за това е, когато сервираме коктейлите и ги презентираме, а след това се отдалечим от масата, но гостите продължават още 5–10 минути да говорят за коктейлите помежду си. Тогава разбираме, че сме успели да създадем нещо повече от просто напитка.

Какво е нещо, което хората не виждат зад Hangout, но е най-трудната част от това да го поддържате?

Венцислав: Мисля, че хората най-често виждат крайния резултат, но не и всичко, което стои зад него. Особено при коктейлите - много от тях изглеждат семпли, но реално процесът зад една напитка понякога отнема над 24 часа. Филтрираме, избистряме, тестваме различни техники и правим огромна част от нещата ръчно.

Същото важи и за домашните сиропи, подготовката и всички малки детайли, които в крайна сметка изграждат цялото преживяване.

Но може би най-трудната част е това, че постоянно се опитваме да надграждаме себе си. Не обичаме да стоим на едно място - винаги искаме следващото меню да е по-добро, следващата идея да е по-интересна, следващото преживяване да е още по-силно. Това е много мотивиращо, но и много изискващо, и още по-уморяващо.

И последно - кой човек бихте препоръчали да поканим за следващ гост в рубриката и защо?

Венцислав: Бих препоръчал Георги Станоилов - бащата на Дари. Той е човек, когото аз лично много уважавам, защото е пример за социален предприемач.

Повече от 10 години организира безплатни ежеседмични 5-километрови бягания в различни градове в България. И най-впечатляващото е, че това се случва всяка събота, без прекъсване, вече толкова много години.

Според мен той е много интересен пример за човек, който изгражда общности и прави нещо смислено за хората не заради печалба, а защото истински вярва в идеята си.

Hangout в социалните мрежи:

🔗 Инстаграм: @hangout.blg 📘 Фейсбук: Hangout Blagoevgrad

💡 С "𝐖𝐞𝐛(𝐚𝐧𝐝) 𝐓𝐚𝐥𝐤𝐬" ще имаш възможността да опознаеш личности с принос към нашия дигитален бранш, от които можеш да научиш много и да се вдъхновяваш! Последвай рубриката в Инстаграм тук. ⬅️